Пиша като адвокатка Wei Tseng (曾雋崴) в Тайван.
Днес бих искала да Ви разкажа за законното обезщетение при освобождаване по тайванско право (資遣費).
Мнозина сравняват това с правото на своята държава.
В някои правопорядки — например в Корея — дружеството трябва да изплати обезщетение при напускане, когато работникът напусне.
В Тайван обаче, за разлика от някои правопорядки (например Корея),
задължението за изплащане на законното обезщетение при освобождаване (資遣費) възниква само когато дружеството освободи работника.
Ако работникът напусне по собствено желание, дружеството не е длъжно да го изплаща.
Ако обаче работникът извърши противоправно деяние,
наруши вътрешния трудов правилник (工作規則),
или без уважителна причина не се яви на работа 3 дни подред (曠工),
дружеството може да го освободи, без да изплаща законното обезщетение при освобождаване.
Ще изложа това за Вас в проста таблица.
| Вид | Икономическо освобождаване (資遣員工, 經濟解僱) | Дисциплинарно уволнение (解僱員工, 懲戒解僱) | Доброволно напускане от работника (員工自請離職) |
| Значение | Ако у работодателя поради стопанското положение възникне нужда от кадрова корекция, основанието е в стопанската сфера на работодателя, а не в отговорността на работника. Затова работодателят е длъжен да спази срока за предварително предизвестие (預告期間) и да изплати законното обезщетение при освобождаване, за да уравновеси неблагоприятните последици за работника. | Ако работникът извърши противоправно или ненадлежащо деяние, работодателят може незабавно да прекрати трудовия договор (勞動契約) без предварително предизвестие и не е длъжен да изплаща законното обезщетение при освобождаване. Това е едно от дисциплинарните правомощия на работодателя. | Работникът е свободен по всяко време да прекрати договора, но трябва според продължителността на работата да спази срока за предизвестие, за да може работодателят да извърши предаването на делата и да намери заместник. |
| Условия | Има (член 11 от Закона за трудовите стандарти на Тайван) | Има (член 12 от Закона за трудовите стандарти на Тайван) | Няма |
| Предварително предизвестие | Нужно | Не е нужно | Нужно |
| Трудност да се установи правото (резултат по дело не се обещава) | Малка | Голяма | Малка |
| Длъжно ли е дружеството да изплати законното обезщетение при освобождаване (資遣費) | Нужно | Не е нужно | Не е нужно |
| Законът за трудовите стандарти на Тайван, член 11 (勞動基準法第11條): ако не е налице едно от следните обстоятелства, работодателят няма право да прекрати трудовия договор дори при предварително уведомление на работника. 1. Прекратяване на дейността (歇業) или прехвърляне на предприятието (轉讓) 2. Загуби (虧損) или свиване на дейността (業務緊縮) 3. Непреодолима сила изисква спиране на дейността за 1 месец или повече 4. По характера на дейността е нужно намаляване на персонала и освободеният работник не може да бъде преместен на друга подходяща длъжност 5. Конкретният работник не може задоволително да изпълнява работата, изисквана от длъжността | Законът за трудовите стандарти на Тайван, член 12 (勞動基準法第12條): работодателят може да уволни без предварително уведомление, ако работникът попада в едно от следните обстоятелства. 1. Който при сключване на трудовия договор даде неверни сведения, въведе работодателя в заблуждение и създаде риск от вреда за предприятието 2. Който упражни насилие или нанесе тежка обида на работодателя, семейството на работодателя, представителя на работодателя (代理人) или на други колеги 3. Който има влязла в сила присъда на лишаване от свобода за определен срок (有期徒刑) или по-тежко наказание, без да е наложена условна присъда (緩刑) и без да е разрешена замяна с глоба (易科罰金) 4. Тежко нарушение на трудовия договор или на вътрешния трудов правилник 5. Който умишлено поврежда, унищожава или разхищава машини, инструменти, суровини, изделия или други вещи на работодателя или умишлено разкрива технически и търговски тайни на работодателя и причинява вреда на работодателя 6. Неизвинено отсъствие (曠工) без уважителна причина 3 дни подред или 6 дни или повече в рамките на месец |
В Тайван за всяка навършена година трудов стаж (年資) работодателят трябва да изплати 0,5 месеца средна работна заплата (平均工資) като законно обезщетение при освобождаване. (най-много 6 месеца работна заплата) Тази формула се отнася към стажа, за който се прилага член 12 от Закона за пенсията на работниците (勞工退休金條例); за стажа, за който се прилага член 17 от Закона за трудовите стандарти (勞動基準法), за година се изплаща 1 месец средна работна заплата без горна граница.
Ако работната заплата на работника е висока и е натрупан определен трудов стаж,
законното обезщетение при освобождаване също става относително по-голямо.
Тогава някои недобросъвестни тайвански дружества, за да не изплащат високо законно обезщетение при освобождаване,
прилагат различни средства,
за да накарат работника да напусне по собствено желание.
Работникът трябва да бъде внимателен
и да следи да не се поддаде на намерението на дружеството.
Ще разкажа едно дело, което съм водила.
Има известно дружество A с клонове в целия Тайван.
По някаква причина ръководството беше сменено,
и новият ръководител веднага след встъпването в длъжност,
за да намали разходите за персонал,
започна един по един да вика на разговор високоплатени работници с дълъг стаж.
Моят доверител, господин B, към онзи момент беше работил в дружеството A повече от 10 години
и беше търговският служител с най-висок резултат в централния район на Тайван.
Понеже заплатата и премиите бяха много високи,
дружеството избра господин B за цел.
Един ден високопоставен ръководител на дружеството извика B на разговор
и внезапно започна да упреква B, че не работи достатъчно добросъвестно.
Дружеството уж изпитва затруднения,
затова B трябвало да се пожертва и да даде пример
и да се съгласи да му намалят заплатата и длъжността.
В противен случай B трябвало да напусне дружеството;
даде му лист A4
и му указа да напише: „Аз, [име], доброволно намалявам длъжността и заплатата си“
като съдържание.
И това споразумение щяло да бъде показано на всички останали работници,
за да ги последват.
B беше работникът с най-висок резултат в централния район,
беше донесъл на дружеството много пари
и всеки ден работеше добросъвестно,
затова към това неразумно изискване се отнесе крайно отрицателно.
B отказа да напише такова съдържание,
и накрая ръководителят на дружеството гневно му нареди да си тръгне.
B с чувство на несправедливост и тъга
напусна дружеството, в което беше работил 10 години,
и след това не се яви на работа.
По същия начин дружеството
намали заплатите на много работници на ръководно ниво,
и част от работниците, като не издържаха такова отношение,
напуснаха по собствено желание
B обаче след смяната на ръководството
забеляза, че дружеството с ненадлежащи средства се опитва да накара работниците да напуснат,
и то отрано,
а понеже още преди напускането на работниците откри обяви за наемане,
в деня, в който B влезе на разговора,
записа целия разговор на мобилния си телефон
и успя да докаже, че не е напуснал по собствено желание.
Затова впоследствие с правно представителство
той успя да установи правото си по закона,
докато на другите напуснали работници това не се удаде.
Понеже такива случаи са много,
когато дружеството прилага ненадлежащи средства,
следва да се запазват доказателства.
Ако дружеството лови дребни грешки на работника,
поставя трудно достижими цели,
предявява прекомерни изисквания
или премества работника на странна длъжност,
следва да се запазват доказателства.
Пазете обичайните си записи за явяване на работа,
пазете и записите за извънреден труд и за резултати,
пазете вътрешния трудов правилник и електронната кореспонденция с колеги и с началството,
както и записите на разговори с началството —
оставяйте доказателства, които са във Ваша полза.
Ако работите в Тайван,
законното обезщетение при освобождаване се установява по-трудно, отколкото изглежда.
Не отстъпвайте лесно пред дружеството.
Следете дружеството да не Ви освободи ненадлежащо
и да не Ви принуди да напуснете по собствено желание.
Законното обезщетение при освобождаване е законово право на работника.
Дружеството е длъжно да го изплати, когато предпоставките по закона са налице.
И Вие следва да защитавате правата си в Тайван.
Вижте също:
Въпроси
- В Тайван получава ли работникът законно обезщетение при освобождаване, ако напусне по собствено желание?
- Не. За разлика от някои правопорядки (например Корея), в Тайван задължението за изплащане на законното обезщетение при освобождаване (資遣費) възниква само когато дружеството освободи работника; ако работникът напусне по собствено желание, дружеството не е длъжно да го изплаща.
- Длъжно ли е дружеството да изплати законното обезщетение при освобождаване и при дисциплинарно уволнение?
- Не. Ако работникът извърши противоправно деяние, наруши вътрешния трудов правилник (工作規則) или без уважителна причина отсъства 3 дни подред (член 12 от Закона за трудовите стандарти, 勞動基準法第12條), дружеството може да уволни без предварително предизвестие и да не изплаща законното обезщетение при освобождаване. За разлика от това, икономическото освобождаване (член 11) изисква предварително предизвестие и изплащане на законното обезщетение при освобождаване.
- Как се изчислява законното обезщетение при освобождаване в Тайван?
- За всяка навършена година трудов стаж работодателят трябва да изплати 0,5 месеца средна работна заплата като законно обезщетение при освобождаване, най-много 6 месеца работна заплата. Тази формула се отнася към стажа, за който се прилага член 12 от Закона за пенсията на работниците (勞工退休金條例); за стажа, за който се прилага член 17 от Закона за трудовите стандарти (勞動基準法), за година се изплаща 1 месец средна работна заплата без горна граница.
