Въпроси и отговори по процедурата за развод в Тайван: медиация, иск, делба на имущество и деца

В дело за развод (離婚) в Тайван следва да се разграничават не само начинът на прекратяване на брачните отношения, но и подреждането на вписванията в регистъра на домакинствата (戶籍), действието в чужбина, съпружеското имущество, обезщетението за вреди, издръжката на съпруга след развод (贍養費), както и решенията относно ненавършило пълнолетие дете (未成年子女) и издръжката за дете (扶養費). Едни и същи факти могат да служат като материал за няколко претенции, но условията и последиците на всяко право, предметът на доказване и сроковете не съвпадат.

Особено за семейство, свързано с две или повече държави или територии (Тайван и друга държава), процедурата трудно се определя само по гражданството на едната страна или по мястото на заявлението за брак. Първо следва да се проверят сегашният център на живота, състоянието на съществуващите съдебни дела и регистрации, мястото на съставяне на документите, пребиваването на детето и местонахождението на имуществото, за да се намалят ненужното дублиране на процедури и празнините в изпълнението.

1. Три пътя за развод в Тайван и първите точки за проверка в международно дело

По правото на Тайван пътищата за развод са главно три. Първо, развод по взаимно съгласие (兩願離婚), при който страните изпълняват изискванията за писмена форма, свидетели и вписване в органа по регистъра на домакинствата (戶政機關). Второ, развод по съдебна медиация или спогодба (調解或和解離婚), при който споразумението на страните се постига в съда и брачните отношения се прекратяват съгласно протокола от медиацията (調解筆錄) или протокола от спогодбата (和解筆錄). Трето, развод по съдебно решение (裁判離婚), при който се твърдят и доказват законните основания за развод и съдът постановява решение. Самият факт, че има споразумение, не прави условията за възникване и последиците на трите пътя взаимозаменяеми.

При чуждестранен елемент следващите 5 въпроса следва да се разделят. Има ли съдът или административният орган на Тайван подсъдност или правомощие за разглеждане; кое право се прилага като приложимо към развода, съпружеското имущество и въпросите за децата; признава ли се чуждестранният развод или съдебното решение в Тайван и какво действие имат; какви процедури и удостоверени документи се изискват за вписването в регистъра на домакинствата в Тайван; изисква ли се в други свързани държави или територии отделно заявление, признаване или изпълнение — всеки от тези въпроси се проверява отделно.

Гражданството на страните, качеството на чужденец или мястото на брака сами по себе си не решават всички тези въпроси. Например дали процедурата може да се води в Тайван и дали чуждестранното съдебно решение има действие в Тайван са различни въпроси; и това, че вписването в регистъра на домакинствата в Тайван е подредено, само по себе си не завършва регистрацията на семейните отношения на другата държава. Именно затова преди избора на начин на развод следва конкретно да се подредят сегашното състояние на брака и на вписването в регистъра на домакинствата и желаното правно действие.

2. Условия за развод по взаимно съгласие и вписване в органа по регистъра на домакинствата

Разводът по взаимно съгласие по член 1050 от Гражданския кодекс на Тайван (民法) влиза в сила, когато споразумението е сключено в писмена форма, двама или повече свидетели след установяване на истинското намерение на двете страни да се разведат го подпишат и разводът бъде вписан в органа по регистъра на домакинствата (離婚登記). Само подписаното споразумение не завършва развода; при чуждестранен елемент следва отделно да се проверят приложимото право, удостоверяването и преводът на документите, както и заявленията в друга държава или на друга територия.

Писменото съставяне, подписите на двама или повече свидетели и вписването на развода в органа по регистъра на домакинствата са всяко самостоятелно условие. Свидетелят не е този, който само добавя име към вече съставен документ: той трябва да подпише, след като е осъзнал и установил, че и двете страни имат истинско намерение да се разведат. Затова частното споразумение, подписано само от страните, може да бъде доказателство за споразумение относно имущество или деца, но само по себе си не поражда действието на тайванския развод по взаимно съгласие в частта относно личния статус.

Кой може да подаде заявлението, дали се допуска представител и кои документи за самоличност и извлечения от регистъра на домакинствата се изискват, се определя по указанията на отдела за регистъра на домакинствата към Министерството на вътрешните работи на Тайван (內政部戶政司) към момента на заявлението и на потвърждението на компетентното бюро за регистъра на домакинствата (戶政事務所). Документи, съставени в чужбина, според вида на документа и мястото на съставяне могат да изискват удостоверяване (認證) от задгранично представителство на Тайван (駐外館處) или от компетентен орган; ако официалните указания изискват, следва заедно да се представи удостоверен или нотариално заверен китайски превод (中文譯本). Един фиксиран списък не се прилага без промяна към всички международни дела.

Ако решението на съда на Тайван за развод е влязло в сила или съдебната медиация или спогодбата са се осъществили и брачните отношения са прекратени, по правило която и да е от страните може да впише развода в органа по регистъра на домакинствата. Общият срок за заявление за вписване в регистъра на домакинствата по член 48 от Закона за регистъра на домакинствата (戶籍法) е 30 дни от деня на влизане в сила на решението на Тайван за развод или от деня на осъществената съдебна медиация или спогодба. Денят на връчване или получаване на решението или на протокола не е общо начало за всички дела. Заявление след изтичане на срока бюрото за регистъра на домакинствата също трябва да приеме; ако след писмено уведомление никой не заяви, органът по регистъра на домакинствата по член 48-2 от Закона за регистъра на домакинствата вписва служебно съдебния резултат, който отговаря на условията. Фактът, че срокът за заявление е пропуснат, не отменя вече настъпилия развод. Онлайн заявление може да се използва само в рамките на законния срок за заявление; тези 30 дни не бива да се обясняват като срок единствено за онлайн заявление.

3. Съдебна медиация и иск, явка и обжалване

Съвместната явка на двамата съпрузи не винаги се изисква. Съдът на Тайван може според характера на семейното дело да задължи страна или законен представител да се яви лично; ако това не бъде изпълнено без уважителна причина, по член 13 от Закона за семейните дела (家事事件法) и прилагания по аналогия член 303 от Гражданския процесуален кодекс (民事訴訟法) за първи път може да възникне въпрос за административна глоба (罰鍰) не повече от 30.000 TWD. Дали медиацията трябва задължително да се води заедно в едно и също помещение и дали са възможни разделяне, мерки за безопасност, представителство или други процесуални мерки, следва да се проверява според съда и обстоятелствата по делото.

Семейните дела, определени от Закона за семейните дела, по правило преди съдебното разглеждане преминават през съдебна медиация. Дело, в което направо е поискано съдебно разглеждане, понякога по закона се третира като заявление за медиация; поради изключенията относно начина на връчване или характера на делото и правилата за преобразуване на процедурата обаче не може да се обяснява, че всички дела следват един неизменен ред. В медиацията наред с намерението за развод могат заедно да се подредят свързаните спорни въпроси — имущество, деца, начин на плащане; споразумение, неблагоприятно за ненавършило пълнолетие дете, обаче не може да се утвърди без промяна.

Санкцията по член 13 от Закона за семейните дела възниква само когато съдът е задължил да се яви самата страна или законният представител. Ако без уважителна причина заповедта не се изпълни, по аналогия се прилага член 303 от Гражданския процесуален кодекс, така че за първи път може да бъде наложена административна глоба не повече от 30.000 TWD, но въз основа на тази аналогия не може да се извършва принудително довеждане. Ако съдът след това отново законно е уведомил, а лицето без уважителна причина не се е явило, санкциите могат да продължат. Обратно, не може предварително да се обещава, че в конкретно дело ще бъдат допуснати разделени помещения, видеовръзка, участие само на представители или мерки за безопасност; обстоятелствата следва да се съобщят на съда и да се проверят процесуалните указания.

Ако медиацията или спогодбата са осъществени, брачните отношения се прекратяват по установения от закона начин и възниква действие, равно на влязъл в сила съдебен акт. Ако медиацията не е осъществена, съдебното разглеждане може да продължи по приложимата процедура; при развод по решение ключово е влизането на решението в сила. Срокът на делото зависи от връчването (送達), броя на сесиите по медиация, оспорваните факти и доказателства, експертизата (鑑定) и разследването, въпросите за децата, международното връчване и инстанцията, затова фиксиран момент на приключване не може да се посочи.

Обжалването също не може да се определи само по названието на документа. Пътят и срокът се различават според това дали става дума за жалба срещу решение (上訴), за частна жалба срещу определение (抗告) или за отделна процедура по оспорване на осъществената медиация или спогодба, или на тяхното действие. След проверка на деня на връчване, на влизането в сила и на процесуалното положение следва да се изчисли срокът на съответния вид; срок, чут в едно дело, не бива да се пренася върху друго съдебно разглеждане или върху процедура по регистрация.

4. Основания за развод по съдебно решение и ограничението за страната, която носи вина

Уговорката (但書) към алинея 2 на член 1052 от действащия Граждански кодекс (民法) предвижда, че ако сериозното основание за разпад на брака (婚姻破綻) се вменява само на едната страна, по правило развод може да иска само другата страна. Конституционният съд на Тайван (憲法法庭) обаче с решение № 4 от 112 година по календара на Китайската република (112年憲判字第4號) призна за противоконституционен (違憲) онзи обхват, в който на страната, която носи вина (有責配偶), напълно се отнема възможността за развод, без да се държи сметка дали от възникването на сериозното основание е изтекъл значителен срок, или то е продължило достатъчно дълго, така че в конкретното дело се стига до явно суров резултат. Текстът на нормата се запазва; не бива да се твърди, че страната, която носи вина, винаги може или никога не може да иска развод — следва да се види как съдът прилага смисъла на решението и конкретните факти.

Алинея 1 на член 1052 от Гражданския кодекс (民法) изброява основанията, при наличието на които спрямо другата страна може да се иска развод по съдебно решение.

1. Двубрачие (重婚)
2. Полов акт по взаимно съгласие с лице, което не е съпругът или съпругата
3. Жестоко отношение (虐待) към другата страна до степен, при която съвместният живот става непоносим
4. Другата страна се отнася жестоко към роднините по права линия на самото лице, или роднините по права линия на другата страна се отнасят жестоко към самото лице, така че съвместният живот става непоносим
5. Продължава състояние на злонамерено изоставяне (惡意遺棄) на другата страна
6. Имало е намерение да се убие другата страна
7. Налице е неизлечимо тежко заболяване
8. Налице е тежко неизлечимо психическо заболяване
9. Животът или смъртта са неизвестни повече от 3 години
10. Влязла в сила присъда на лишаване от свобода за определен срок (有期徒刑) над 6 месеца за умишлено престъпление

Алинея 2 поставя случая, в който бракът трудно се запазва по друго сериозно основание, освен изброените по-горе, като отделно общо основание. Затова дело, в което се твърди конкретно основание по алинея 1, и дело, в което се твърди затруднение да се запази бракът по алинея 2, следва да се разграничават по правна структура и предмет на доказване. Дори законодателният срок, свързан с преценката на Конституционния съд относно уговорката към алинея 2, да е изтекъл, към 25 юли 2026 г. самият текст на уговорката не е заличен; съдът във всяко дело трябва да прилага смисъла на признаването за противоконституционност.

Дори съпругът да не може да бъде свързан или да е напуснал дома, основанията не бива да се смесват. Основанието по алинея 1, според което животът или смъртта са неизвестни повече от 3 години, основанието по алинея 1, според което продължава злонамереното изоставяне, и основанието по алинея 2, според което бракът трудно се запазва по друго сериозно основание, са различни. Заявление в полицията за безследно отсъствие може да бъде доказателство за мястото и хода на събитията, но не е всеобщо предварително условие на всяка претенция за развод. Няма и всеобщо условие, според което първо трябва да се предяви иск за изпълнение на задължението за съвместно пребиваване, за да се твърди злонамерено изоставяне или друго сериозно основание. Самият факт на напускане на дома за няколко месеца не е достатъчен за възникване на което и да е основание; следва да се разглеждат конкретните факти: причината за напускането, уважителното основание за разделно живеене, връзката и издръжката, продължителността.

Дали половият акт по взаимно съгласие с лице, което не е съпругът или съпругата, спада към основанието по алинея 1, следва да се проверява по точните факти, законните условия и свързаните срокове. Наличието на този факт само по себе си не определя веднага изводите за развод по съдебно решение, обезщетението за вреди по член 1056, разпределението на разликата в остатъчното имущество, издръжката на съпруга по член 1057, упражняването на правата и поемането на задълженията спрямо ненавършили пълнолетие деца или издръжката за дете. Всеки спорен въпрос се преценява по отделни условия и съответните критерии, като най-добрия интерес на детето.

5. Чуждестранен брак, чуждестранен развод и вписването в регистъра на домакинствата в Тайван

По дело за брак или развод в чужбина не може да се смята, че единственият избор е първо да се регистрира бракът в Тайван или да се води иск за развод в Тайван. Ако вече съществува акт относно личния статус или съдебно решение, осъществени в чужбина, първо следва да се проверят тяхното действие и възможността за признаване; ако процедурата още не е започнала, следва да се сравнят подсъдността, приложимото право и очакваните последици от регистрацията и изпълнението.

При разглеждане на делото се проверяват гражданството на всяка страна, адресът и обичайното местоживеене (經常居所), мястото и начинът на сключване на брака или на развода, сегашното вписване в регистъра на домакинствата в Тайван и чуждестранните записи за семейни отношения, наличието на съществуващи чуждестранни решения, протоколи от медиация или удостоверения за развод. Ако има чуждестранно съдебно решение, следва да се провери и процесуалната справедливост, включително дали другата страна е имала законно връчване и възможност за защита. Накрая следва да се определи какво действие се желае в Тайван: прекратяване на брачните отношения, промяна на вписването в регистъра на домакинствата, преценка на имуществото или изпълнение.

Обяснението, че разводът е осъществен по местното право на чужда държава, или едно чуждестранно удостоверение за развод не завършват всички процедури на Тайван. Обратно, не за всеки чуждестранен развод се изисква еднакъв иск за признаване или еднакъв набор документи. Изискваните в Тайван признаване или преценка на действието и вписването в регистъра на домакинствата могат да се различават според това дали става дума за съдебно решение или за административно удостоверение, според държавата на съставяне и формата на документа, както и според състоянието на вписването в регистъра на домакинствата на страните.

За чуждестранни документи може да се изисква удостоверяване от задгранично представителство на Тайван или от друг компетентен орган; по официалните указания за всеки документ може да се наложи удостоверен или нотариално заверен китайски превод. Документи, съставени в континентален Китай, и документи, съставени в Хонконг или Макао, следват отделни правила за проверка, различни от общите чуждестранни документи, затова регионът на съставяне следва да се посочи точно. Преди подаване е необходимо да се проверят най-новите указания на отдела за регистъра на домакинствата и на компетентния орган относно оригинала, удостоверяването, превода и заявлението чрез представител.

6. Име във вписването на жилището, средства отпреди брака и разпределение на остатъчното имущество

Не. Самото вписване на жилището и произходът на покупните средства не определят нито собствеността, нито делбата на имуществото. Имената във вписването на жилището и източникът на покупните средства са важни доказателства, но отделни претенции като право на собственост, дарение, вписване на чуждо име (借名登記), заем и неоснователно обогатяване (不當得利) и разпределението на разликата в остатъчното имущество (剩餘財產差額分配) по член 1030-1 от Гражданския кодекс (民法) са различни въпроси. Фактическото споразумение, основанието и моментът на придобиване, движението на средствата, дълговете, безвъзмездното придобиване и доказателствата следва да се разглеждат разделно; самият факт, че част от разходите е платена със средства отпреди брака или че жилището е вписано на името на едната страна, не определя всички изводи.

Въпросите за жилището следва да се разделят на три слоя. Първо по вписването и основанието за придобиване се гледа кой притежава конкретното имущество. След това по фактическото споразумение и характера на предоставянето на средства се гледа дали възниква дарение, вписване на чуждо име, заем, доверителна собственост (信託), неоснователно обогатяване, възстановяване на разходи или друга договорна претенция. Накрая отделно се гледа дали това имущество или неговата стойност и свързаните дългове влизат в изчислението на разпределението на разликата в остатъчното имущество при прекратяване на законния имуществен режим (法定財產制). Самият факт на плащане на капаро или на кредитни вноски от спестявания отпреди брака не е достатъчен за прехвърляне на името във вписването, и вписването на името на едната страна не приключва всички въпроси на договора, на правото на ползване, на погасяването и на съпружеското имущество.

Член 1017 от Гражданския кодекс (民法) разграничава имущество отпреди брака (婚前財產) и имущество след брака (婚後財產) и установява презумпция, че имущество, чийто момент на придобиване е трудно да се докаже, се отнася към имуществото след брака. Това е изходна точка на класификацията и доказването за изчислението на имуществения режим, а не кратък път да се определи собственикът независимо от вписването или да се премахнат отделните претенции на другата страна. Извлеченията за преводи, договорът за покупко-продажба, кредитният договор и историята на погасяване, квитанциите (收據), съобщенията между страните, данъчните и регистрационните материали, основанието и моментът на придобиване следва да се свържат заедно, за да се прояви действителното правоотношение.

Член 1030-1 от Гражданския кодекс (民法) е институт, който при прекратяване на законния имуществен режим изчислява чистото имущество след брака на всяка страна, отговарящо на условията, и по правило разпределя разликата поравно. Това не е институт, който превръща цялото имущество, придобито в брака, в съсобственост или дели всяка вещ наполовина. Имуществото, получено по наследство или друго безвъзмездно придобиване, и обезщетението за неимуществени вреди (慰撫金) се изключват от установеното от закона изчисление; дълговете и разпорежданията преди прекратяването на имуществения режим също следва да се разглеждат заедно. Ако резултатът от равното разпределение на разликата при установените от закона обстоятелства е явно несправедлив, съдът може да коригира сумата на разпределението или да освободи от нея.

Извънбрачните полови отношения, както и самата отговорност за разпада на брака, не изключват и не намаляват сами по себе си правото на претенция за разпределение на разликата в остатъчното имущество. Конкретни факти обаче, отнасящи се към установените от закона фактори за корекция — укриване или разпореждане с имущество, принос към домашния труд и отглеждането на деца, съвкупността от обстоятелствата на съвместния живот и придобиването на имущество — могат отделно да бъдат твърдени и доказани. Не бива също да се заключава, че начинът на изчисление по член 1030-1 се променя само защото гражданството е различно.

Това право на претенция се погасява, ако не бъде упражнено в течение на 2 години от деня, в който е станала известна разликата в остатъчното имущество, и във всеки случай в течение на 5 години от прекратяването на законния имуществен режим. Тези два срока следва да се свързват само с претенцията по член 1030-1 и не бива да се използват като срокове за право на собственост, заем, обезщетение за вреди, издръжка на съпруга след развод или издръжка за дете. Фактическото начало и моментът на прекратяване на законния имуществен режим следва да се проверяват по материалите по всяко дело.

7. Обезщетение за вреди при развод, издръжка на съпруга, извънбрачно съжителство и трети лица

Това не са едни и същи права. Правото на претенция за разпределение на разликата в остатъчното имущество по член 1030-1 от Гражданския кодекс (民法), обезщетението за вреди при развод по съдебно решение по член 1056, издръжката при нужда за страната без вина по член 1057 и издръжката за ненавършило пълнолетие дете се различават по условия на възникване, изчисление и срокове. Към правото на разпределение на разликата се прилагат 2 години от деня, в който разликата е станала известна, и 5 години от прекратяването на законния имуществен режим; тези срокове не бива механично да се пренасят върху други претенции.

Обезщетението за вреди по член 1056 от Гражданския кодекс (民法) е право, което при развод по съдебно решение спрямо отговорната друга страна разглежда разделно имуществените вреди и неимуществените вреди, отговарящи на законните условия (уговорка към алинея 2 на същия член: у самия заявител не трябва да има вина). Отговорното деяние, вредата, причинната връзка и отделните условия на неимуществената претенция следва да се подкрепят с доказателства. Самият факт, отнасящ се до разпада на брака, не е достатъчен, за да се определи определена сума или вместо това да възникнат други имуществени претенции.

Издръжката за страната без вина след развод по член 1057 от Гражданския кодекс (民法) предполага, че страната без вина вследствие на развод по съдебно решение е изпаднала в жизнена нужда. Първо следва да се провери дали става дума за развод по взаимно съгласие или за развод по съдебно решение, дали у заявителя няма вина и дали вследствие на развода действително е настъпило състояние на нужда; обхватът следва да се преценява по конкретни материали за потребността и платежоспособността. Средната величина на потреблението по държавна статистика или само вината на другата страна не може да служи за обвързваща формула.

Издръжката спрямо ненавършило пълнолетие дете е право и задължение между родители и дете и се различава от издръжката между бивши съпрузи по член 1057. Разпределението на разликата в остатъчното имущество по член 1030-1 е изчисление на брачния имуществен режим и не замества обезщетението за вреди или издръжката. Ако има претенция от противоправно деяние към лице, различно от съпруга или съпругата, връщане на конкретно имущество, заем или договорна претенция, правното основание, страните, вредата и срокът следва да се определят отделно. Не бива към всички права да се прикрепя единен срок от 5 години от деня на развода; възникването, узнаването, събитието, състоянието на процедурата и правилата за давност (消滅時效) на всяка претенция следва да се проверяват отделно.

Страните, съжителстващи без брак, със самия факт на съвместно пребиваване не придобиват брачни права като развод или издръжка на съпруг (贍養費). Ако обаче фактически има общо имущество, заем, договор, вписване на чуждо име, доверителна собственост, неоснователно обогатяване или противоправно деяние, това може да се анализира като имуществено или облигационно отношение, отделно от брака. Само по продължителността на съжителството не може нито да се обещава разпределение, предполагащо брачни отношения, нито предварително да се определя конкретно възстановяване на право.

Роднините на съпруга, например семейството на мъжа или на жената, не са задължени лица по издръжката на съпруга след развод, установена в член 1057 от Гражданския кодекс (民法). Самото твърдение за сериозна намеса или обида от страна на трето лице (第三人) не е достатъчно, за да възникне веднага обезщетение за вреди. Към претенцията срещу трето лице са нужни отделно правно основание от противоправно деяние или от имущественото право, както и съответните условия и доказателства: противоправно деяние, умисъл или непредпазливост, вреда и причинна връзка.

8. Права и задължения спрямо ненавършило пълнолетие дете и най-добрият интерес

По член 1055 и член 1055-1 от Гражданския кодекс на Тайван (民法) съдът преценява въпросите относно детето, включително упражняването на правата и поемането на задълженията спрямо ненавършили пълнолетие деца и правото на лични отношения с детето (會面交往), по критерия на най-добрия интерес на детето (子女最佳利益). Тъй като законните фактори и конкретните материали — възраст, здраве, воля и потребности от развитие на детето, живот, способност за грижа и отношение на родителите, емоционална връзка с детето, възпрепятстване на отношенията с другия родител — се вземат заедно, изводът не може да се определи само по дохода на родителите или по отговорността за разпада на брака.

Точното понятие на правото на Тайван е упражняване на правата и поемане на задълженията спрямо ненавършили пълнолетие деца (未成年子女權利義務之行使或負擔). Тук могат да влизат местоживеенето, ежедневната грижа, решенията за образование и медицинска помощ, управлението на имущество, законното представителство и друго съдържание. За удобство може накратко да се говори за родителски права (親權) или за грижа (監護); не бива обаче да се смята, че тази една дума напълно превежда съвкупността от права и задължения по правото на Тайван.

По член 1055 от Гражданския кодекс (民法) родителите могат да се споразумеят кой след развода упражнява и носи такива права и задължения. При липса на споразумение или ако споразумение не е постигнато, съдът може да определи; ако споразумението е неблагоприятно за детето, съдът може да го поправи или да вземе нужното решение. Дори след съществуващо решение съдебна проверка може да възникне, ако по последващите обстоятелства и интереса на детето се изисква промяна. Подписаното споразумение за развод не блокира последващата проверка на най-добрия интерес и промяната на споразумението не може да се разглежда само като подаване на бланка за вписване в регистъра на домакинствата.

В проверката по член 1055-1 от Гражданския кодекс (民法) заедно се вземат възрастта, полът, броят и здравето на детето, волята на детето и потребността от развитие на личността, възрастта, професията, поведението, здравето, икономическата способност и жизнената ситуация на родителите, волята и отношението към закрилата и възпитанието, емоционалната връзка между родители и дете, обстоятелствата, възпрепятствали отношенията на детето с другия родител. Съдът изслушва мнението на детето по установения от закона начин и може да вземе предвид разследване и мнение на компетентен орган или специалист по закрила на децата. Високият доход или отговорността за разпада на брака могат да бъдат само един от много факти, а не единствен критерий за решението, нито основание родителят да бъде възнаграден или наказан.

Ако условията за възникване на избрания път за развод са изпълнени, самите брачни отношения могат първо да се прекратят дори при останали частични въпроси за имущество или деца. Това обаче не бива да се разглежда като кратък път, който може да се препоръчва във всички дела. Запазването и изчислението на нерешеното имущество, какво споразумение или съдебно решение са нужни относно местоживеенето, грижата, медицинската помощ и образованието на детето, издръжката и правото на лични отношения с детето, нужна ли е за времето на спора временна мярка (暫時處分) за безопасност и непрекъснатост на живота, следва да се проверяват заедно.

9. Издръжка за дете, право на лични отношения с детето, принудително изпълнение и временна мярка

По член 1116-2 от Гражданския кодекс (民法) задължението на родителите да издържат ненавършило пълнолетие дете продължава и след развода. Това е право, различно от издръжката след развод спрямо бившия съпруг по член 1057 от Гражданския кодекс (民法). Разходите за живот, образование, медицинска помощ на детето и особените потребности, доходите, имуществото и способността за издръжка на всеки от родителите и фактическото разпределение на грижата следва да се проверяват по материали, за да се определи конкретната тежест.

Ако страните искат да променят съществуващо споразумение или съдебен акт за издръжка за дете, следва заедно да се проверят сегашните потребности на детето, сегашните ресурси и жизнени обстоятелства на двамата родители, съдържанието и формата на съществуващите документи, ходът на плащанията и най-добрият интерес на детето. Не всяка промяна на издръжката за дете изисква събитие, което страните изобщо не са могли да предвидят. Обратно, самото изменение на цените или твърдението на едната страна не определя веднага сумата на промяната, затова са нужни материали, доказващи най-новите разходи и платежоспособността.

Ако правото на лични отношения с детето се затруднява, по съдържанието и изпълнимостта на съществуващото споразумение или съдебен акт, хода на затруднението, волята, безопасността и жизнения график на детето се проверява дали може да се иска от съда да определи или промени съдържанието, да изпълни или да приеме подходяща временна мярка. Следва да се подредят сегашното споразумение или съдебен акт, записите за връзка, датите и местата на действително предприетите срещи, училищният и медицинският график, фактите, влияещи върху безопасността и стабилността.

И при изпълнение по член 194 от Закона за семейните дела начинът трябва да съответства на най-добрия интерес на детето; според делото могат да възникнат начини на пряка или косвена принуда. Самият факт на затруднен контакт не е достатъчен, за да се приложи веднага физическа сила, да се предаде детето, да се накаже другата страна или да се промени упражняването на правата и задълженията спрямо ненавършили пълнолетие деца. Стадият и начинът следва да се определят с оглед на възрастта и волята на детето, сегашното състояние на закрила, емоционалното въздействие на изпълнението и безопасността.

При изпълнение на издръжка за дете са важни формулировката на съществуващото изпълнително основание (執行名義), сроковете за плащане, неплатената сума и историята на плащанията; при изпълнение на правото на лични отношения с детето е важно дали начинът на контакт и условията са конкретни. Плащането на издръжка за дете и изпълнението на правото на лични отношения с детето не са средства, които могат разменно да се прилагат като отмъщение, затова всяко задължение и всяка процедура в интерес на живота на детето следва да се разглеждат самостоятелно.

10. Международно преместване заедно с детето

Самото споразумение, че детето ще живее извън Тайван, не е достатъчно, за да стане равнището на разходите за живот в държавата на пребиваване самостоятелна формула за издръжка за дете. Фактическите разходи за жилище, образование, медицинска помощ и придвижване и потребностите на детето, доходите, имуществото и тежестта по грижата на двамата родители, съществуващото споразумение или съдебен акт следва да се разглеждат заедно. Разходите на държавата на пребиваване могат да бъдат материал за оценка на конкретните разноски, но сами по себе си не определят сумата на тежестта.

При международно преместване първо се проверява кой има право да определя местоживеенето и пътуванията на детето и има ли съгласие на другия родител или приложима съдебна заповед. След това се гледа дали преместването съответства на най-добрия интерес на детето и какво влияние оказва върху образованието, медицинската помощ, непрекъснатостта на живота и устойчивите лични отношения с оставащия родител. Нужен е фактически изпълним план: честота на връзката, престой през ваканциите, разходи за придвижване и място на предаване.

Издаването и ползването на паспорт, влизането и излизането от Тайван и от пункта на назначение, условията за престой, имиграция и регистрация на семейните отношения се различават от гражданските решения за родителски права (親權). Следва също да се провери дали съществуващите съдебни актове или споразумения за детето могат да бъдат признати и изпълнени съответно в Тайван и в пункта на назначение. Ако има конкретни опасения за извеждане на детето, за отказ то да бъде върнато или за риск за безопасността му, по всяка свързана подсъдност следва да се провери какви обезпечителни мерки или временни мерки могат да се искат преди заминаване или в спешна ситуация.

Не бива да се изхожда от това, че Хаагската конвенция от 1980 г. за международното отвличане на деца сама по себе си се прилага към Тайван. Преместването, задържането и връщането през граница следва да се проверяват по мястото, където е било детето, сегашното място, състоянието на свързаните страни и съдебни дела, по разясненията на всяка подсъдност и възможността за изпълнение; самото название на конвенцията не е достатъчно за извод. Действия, състоящи се в това да се отведе детето или да не се върне въпреки съществуващо споразумение или заповед, не се препоръчват; преди преместването следва да се проверят законното съгласие или съдебният акт и спешните средства за закрила.

11. Доказателства и практическа подготовка

Материалите се подреждат не като сбор за натиск върху другата страна, а като запис, за да се обяснят точно подсъдността, процедурата, фактите и потребностите на детето. Ако се подготвят следните категории така, че да се виждат времевата последователност на делата и източникът на оригиналите на документите, може да се намали рискът от смесване на различни претенции и срокове.

1. Подреждат се доказателството за брак и материалите за вписването в регистъра на домакинствата в Тайван, гражданството, адресът, обичайното местоживеене и сегашният адрес на всяка страна. Отбелязва се също дали сегашният фактически център на живота и адресът, по който е възможно връчване, се различават от посоченото в документите.
2. По процедури се събират писменото споразумение за развод и ходът, в който свидетелите са установили истинското намерение за развод, съдебните документи, записите за връчване, протоколът от медиацията, протоколът от спогодбата, решението и материалите за влизане в сила.
3. Проверяват се чуждестранните записи за брак и развод и чуждестранните съдебни актове или удостоверения, удостоверяването от задгранично представителство на Тайван или компетентен орган, китайският превод и състоянието на удостоверяване или нотариална заверка, състоянието на признаване, действие и регистрация в Тайван.
4. Свързват се с общия списък приложимият договор за съпружеско имущество и имущественият режим, активите, дълговете, имената във вписването, основанието и моментът на придобиване, материалите за преводи, разпореждания, кредит, погасяване, данъци и оценка.
5. Съставя се неутрална хронология на събитията и времето на твърдените основания за развод и се запазват в изходно състояние законно получените съобщения, медицинските и полицейските материали и другите доказателства. Различават се предположенията и непосредствено установените факти.
6. От гледна точка на най-добрия интерес на детето се подготвят възрастта, здравето, образованието и пребиваването на всяко дете, миналият и сегашният ход на грижата, волята, съответстваща на степента на развитие, отношенията с всеки родител и материалите за безопасност и стабилност.
7. Заедно се подреждат сегашното споразумение или съдебен акт за детето, плащането на издръжка за дете и фактическите разходи, ходът на личните отношения с детето, пътните документи, графикът на преместванията и конкретният план за международно преместване.
8. Всички дати на заявление, регистрация, жалба, частна жалба, упражняване на право на претенция и изпълнение се свързват с точното събитие за начало на всеки срок. Не се смесват произнасянето, връчването и влизането в сила на решението, осъществената медиация или спогодба, денят, в който е станало известно за правото, и денят на прекратяване на имуществения режим.
9. Номерата на удостоверение за самоличност, адресите, медицинските, образователните и финансовите данни на съпруга и на детето се предават само на нужните лица и органи и в нужната мяра и се съставя план за защита на личните данни, включително правата за достъп до файлове, начина на предаване и унищожаването на копия.

Незаконното наблюдение, достъпът до профили, навлизането в мобилен телефон или компютър, проследяването на местоположение, записът в нарушение на закона, разкриването на частна информация на детето не бива да се правят метод за събиране на доказателства. Отмъщението към другата страна, укриването на имущество или фиктивното прехвърляне, преместването на детето въпреки споразумение или съдебен акт могат да създадат допълнителни рискове за делото и за детето. Ако законността на материалите и начинът на запазване са неясни, преди събирането следва да се проверят приложимото право и съдебната процедура.

12. Официални източници

Посочените по-долу първични източници към 25 юли 2026 г. са изходна точка за проверка на правната структура и процедурите в настоящата статия. Преди фактически действия следва отново да се проверят наличието на изменения, най-новите указания на компетентния орган и текстът, приложим към делото.

1. Национална база нормативни актове на Тайван: Граждански кодекс (民法)
2. Министерство на правосъдието на Тайван: английски текст на Гражданския кодекс
3. Национална база нормативни актове на Тайван: Закон за семейните дела (家事事件法)
4. Национална база нормативни актове на Тайван: член 303 от Гражданския процесуален кодекс
5. Национална база нормативни актове на Тайван: правила за временни мерки в безспорни семейни дела
6. Национална база нормативни актове на Тайван: Закон за регистъра на домакинствата (戶籍法)
7. Отдел за регистъра на домакинствата към Министерството на вътрешните работи на Тайван: указания за вписване на развод
8. Национална база нормативни актове на Тайван: Закон за прилагане на правото към граждански отношения с чуждестранен елемент (涉外民事法律適用法)
9. Конституционен съд на Тайван: решение номер 4 от година 112 (112年憲判字第4號)
10. Конституционен съд на Тайван: английски текст на решение номер 4 от година 112

13. Свързани указания

• Какви дела водим
• Как се определят обхватът на работата и възнаграждението
• Как да се свържете с кантората

---

Настоящата статия е образователен материал, предназначен за общо разясняване на институтите на развода, международните семейни дела, съпружеското имущество и ненавършилите пълнолетие деца в Тайван, и не е правна консултация по индивидуално дело. Процедурата и резултатът могат да се различават според подсъдността, приложимото право, признаването на чуждестранно съдебно решение, състоянието на брака и на вписването в регистъра на домакинствата, имуществения режим, съществуващите споразумения или съдебни актове за децата, фактическите обстоятелства и доказателствата, както и най-новите официални предписания. Сроковете за регистрация, обжалване, заявяване на претенции и изпълнение преди действие следва да се проверяват поотделно по точното начало на всяко право и всяка процедура.

Адвокатка Wei Tseng (曾雋崴)