Настоящата статия, въз основа на дело, в което корейски студент е претърпял травма, докато треньор го е инструктирал във фитнес зала в Тайван, разяснява правните процедури, които могат да се разгледат след травма във фитнес зала, сроковете за претенции, начините за запазване на доказателства и перата на вредата.
Произшествието е настъпило във фитнес зала в Тайчжун (臺中) по време на тренировка по мъртва тяга (硬舉) под ръководството на треньор (教練). След травмата не е достатъчно да се изхожда само от факта, че произшествието е станало във фитнес залата; заедно следва да се преценят опитът в тренировките и здравословното състояние на ползвателя, видът на упражнението и тежестта, обясненията и указанията на треньора, движението и реакцията в момента, причинната връзка (因果關係) между травмата и упражнението, както и материалите, които обосновават вредата.
В това дело участвах като процесуална представителка (訴訟代理人) на ищеца — корейския студент. Окръжният съд в Тайчжун на 24 януари 2022 г. в решение на първа инстанция по потребителско дело № 7 за 109 година на Република Китай (2020 г.; 109年度消字第7號) задължи ответника да заплати 1.579.589 TWD и лихвите, посочени в решението.
След това в медийни съобщения се посочва, че страните са сключили спогодба (和解) на втората инстанция. Само от официалното решение на първата инстанция не може да се потвърди нито изходът на втората инстанция, нито сумата на спогодбата; съобщената в медиите спогодба не бива да се чете като потвърден окончателен изход на първоинстанционното дело.
Заглавията на медийните съобщения, онлайн публикациите и правните коментари по това дело, преведени на български, са следните. Посочените по-долу заглавия служат само за представяне на съдържанието на всяка връзка; те не означават, че настоящата статия отделно установява фактите.
Получил ли е корейски студент разкъсване на междупрешленния диск, изпълнявайки мъртва тяга с 90 кг по време на персонална тренировка?
Практическото значение на това дело е, че то показва: отговорността не се определя веднага само от обстоятелството, че травмата е настъпила във фитнес зала. Съдържанието на задължението за безопасност (安全義務), което носи доставчикът на услугата, конкретното указание и нарушението на задължението за предпазливост (注意義務), причинната връзка между травмата и поведението, както и обхватът на вредата се преценяват въз основа на материалите по всяко дело. Условията и сроковете на наказателната и гражданската процедура също се различават, затова записите по наказателната и по гражданската процедура е целесъобразно отначало да се водят разделно.
По-долу е дадена обща информация за разясняване на споровете за травми във фитнес зали в Тайван; това не е правна консултация по конкретно дело. Фактическите права и начинът на действие могат да се различават според договорните отношения, обстоятелствата на произшествието, причината и степента на травмата, поведението на страните, условията на застрахователната полица, запазените доказателства и приложимото право.
1. Какви правни процедури могат да се разгледат при травма във фитнес зала в Тайван?
Член 7 от Закона на Тайван за защита на потребителите (消費者保護法) постановява, че при предоставяне на услуга търговецът трябва да осигури безопасността, която разумно може да се очаква според действащите към момента на предоставянето професионални или технически стандарти.
Това не означава, че отговорността на търговеца или на треньора се признава всеки път, когато във фитнес зала настъпи травма. По всяко дело следва да се прецени какво конкретно задължение за предпазливост е съществувало, дали то е било нарушено, има ли причинна връзка между нарушението и травмата, възникнала ли е фактическа вреда, какви възражения има насрещната страна и има ли доказателства, които подкрепят всяко твърдение и всяко възражение.
Ако е осъществен съставът на телесна повреда по непредпазливост (過失傷害), може да се разгледа наказателна тъжба (告訴). Може да се разгледа и граждански иск за обезщетение за вреди, но кое основание се прилага сред договорната отговорност, отговорността от деликт (侵權行為) и отговорността по защита на потребителя, както и обхватът на отговорността, се различават според конкретните обстоятелства. Това, че по едно произшествие могат да се разгледат няколко процедури, не означава, че всички те трябва да се проведат, нито че успехът на някоя от страните е предрешен.
2. Какви срокове се прилагат към наказателната тъжба и гражданското обезщетение за вреди?
Според член 287 от Наказателния кодекс на Тайван (刑法) телесната повреда по непредпазливост по член 284 от Наказателния кодекс е престъпление, преследвано само по тъжба (告訴乃論之罪). Според член 237 от Наказателно-процесуалния кодекс на Тайван (刑事訴訟法) управомощеният да подаде тъжба по правило трябва да я подаде в срок от 6 месеца от деня, в който лицето с право на тъжба е узнало кой е причинителят.
Правото на обезщетение за вреди от противоправно деяние по член 197 от Гражданския кодекс на Тайван (民法) се погасява, ако по правило не бъде упражнено в срок 2 години от момента, в който пострадалият е узнал и за вредата, и за лицето, задължено да обезщети, и се погасява също след изтичане на 10 години от противоправното деяние.
Ако обаче възникне друго основание на претенцията, например договорна отговорност, или се прилагат други правила за началото, течението и прекъсването на срока и подобни, това може да се различава според обстоятелствата. Не бива срокът да се определя само по датата на произшествието или по датата на диагнозата; по-надеждно е своевременно и поотделно да се проверят възможните основания на претенцията и датите, от които тече срокът.
3. Какви доказателства и по какъв начин следва да се запазят веднага след произшествието?
За да се обяснят отговорността, причинната връзка и вредата, е целесъобразно да се съберат заедно не само записите от видеонаблюдение (監視器影像) от момента на произшествието, но и медицинската документация (病歷) и медицинското свидетелство (診斷證明書), квитанциите за медицински разходи (醫療費用), транспортни разходи за лечение (就醫交通費) и разходи за чужда помощ (看護費用), съобщенията, разменени с фитнес залата и треньора, показанията на свидетели, записите за запазените часове и за присъствията, планът за упражнения и дневникът на тренировките. По възможност следва да се снимат областта на травмата и състоянието на мястото на произшествието, а ходът преди и след произшествието и съдържанието на кореспонденцията да се подредят по дати, за да могат по-късно материалите да се съпоставят по-лесно.
Записът след изтичане на срока за съхранение може да бъде презаписан или да стане недостъпен по други причини. Затова може да се разгледа искане към фитнес залата за запазване чрез писмо с удостоверяване на съдържанието (存證信函) или писмо от името на адвокат (律師函), в което конкретно са посочени необходимият интервал от време, мястото и положението на камерата. Такова писмо е практическа мярка, която фиксира какво и кога е било поискано. Само по себе си обаче то не възлага на насрещната страна ново правно задължение да запази записа и не препятства изтриването, а само обстоятелството, че записът не е останал, не означава, че съдът прави автоматично неблагоприятен извод.
Ако обстоятелствата на произшествието могат да съставляват признаци на престъпление, може бързо да се подаде сигнал, за да прецени разследващият орган (偵查機關) дали има законно основание за изземване или запазване. Сигналът не означава, че полицията или прокуратурата непременно ще осигурят записа от видеонаблюдението, затова следва да се съберат и материалите, които страната може да запази сама, например медицинските документи и записите от кореспонденцията.
4. Какви пера на вредата могат да се претендират към фитнес залата?
Видовете вреди, за които може да се обмисли претенция, са следните. Фактическото признаване и сумата зависят от необходимостта на всеки разход, причинната връзка с произшествието, доказателствата, дела на отговорността и преценката на съда.
- Медицински разходи: разходите, действително направени за преглед, изследвания, лечение, лекарства и рехабилитация, се доказват с квитанции и медицинска документация.
- Разходи за гледане или грижи: дали гледането е било необходимо с оглед на степента на травмата и хода на лечението и дали срокът и стойността са били съразмерни, се преценява по медицинските материали и материалите за разходите.
- Транспортни разходи: необходимите разходи за пътуване до лечебното заведение за лечение се доказват със записи за придвижване, квитанции и подобни документи.
- Вреда вследствие на загуба на трудоспособност (勞動能力減損): ако са признати последици и трайно намаляване на трудоспособността, могат съвместно да се преценят медицинските и професионалните материали, степента на увреждане, професията и доходът, оставащият период на възможна работа. Само с процента на увреждане сумата на обезщетението не се фиксира и загубата не се изчислява автоматично до момента на пенсиониране.
- Пропуснат доход за периода на възстановяване (收入損失): периодът, през който фактически не е могло да се работи поради лечение или покой, и намалелият вследствие на това доход следва да се докажат с материали за възнаграждението, данъчни материали, трудови записи и подобни.
- Неимуществена вреда (非財產上損害): сумата за морални страдания се определя от съда въз основа на факторите по всяко дело, като степента на травмата, периода на лечение, последиците и конкретните обстоятелства на страната.
- Обезщетение с наказателен характер (懲罰性賠償金): съществува правило, според което в спор, към който се прилага Законът за защита на потребителите, ако вредата е причинена умишлено от търговеца, може да се претендира до 5-кратния размер на фактическата вреда; при груба непредпазливост — до 3-кратния; при непредпазливост — до размера на фактическата вреда. Дали член 51 от Закона на Тайван за защита на потребителите се прилага към това дело и дали обезщетението с наказателен характер действително се присъжда и в какъв размер, зависи от преценката на съда за конкретните изисквания и доказателства.
5. Дори при наличие на застраховка за гражданска отговорност (責任保險) във фитнес залата признаването на обезщетението и сумата могат ли да се оспорват?
Да. Фактът, че съществува застраховка, може да има значение при разглеждане на източника на обезщетението, но сам по себе си не установява правната отговорност на фитнес залата или на треньора и не фиксира сумата на плащането. Между застрахователя (保險人) и страните могат да възникнат спорове за предела на покритието и клаузите за изключение, причинната връзка между произшествието и травмата, необходимостта и сумата на всяка позиция на вредата.
Особено загубата на трудоспособност, намаляването на дохода за периода на възстановяване и неимуществената вреда могат да изискват медицински, доходни и професионални материали или становище на специалист. Сумата, предложена от застрахователя, или сумата, поискана от пострадалия, не става веднага сумата, призната от съда, и резултатът от оценката на увреждането също автоматично не определя сумата на обезщетението. В действителните действия следва заедно да се проверят застрахователната полица и условията, съдържанието на уведомлението за произшествието, отговорът на застрахователя, ходът на лечението и материалите за вредата.
Ако сте претърпели травма във фитнес зала, важно е първо да получите необходимото лечение, да запазите още достъпните материали, преди да изчезнат и своевременно да получите индивидуални разяснения за сроковете и процедурите, които могат да се прилагат към делото. Преговори, потребителска жалба (消費申訴) или помирение (調解), наказателна тъжба и граждански иск за обезщетение за вреди са средства, които могат да се изберат според делото, а не процедури, които винаги трябва да се проведат изцяло.
При падане в търговски обект, при вреда за здравето от храна и при травма по време на професионална услуга също може да възникне спор за задължението за безопасност, за причинната връзка, за вредата и за доказателствата. Изводът по делото за фитнес залата обаче не може да се пренася изцяло върху друго произшествие, затова договорът, поведението и приложимото право по всеки случай следва да се разглеждат отделно.
Вижте също:
